07,00 мин., 2007

В началните кадри на това видео виждаме едва забележим обект в малко осветено каре заобиколено от безкрайната тъмнина на останалата част на екрана. Постепенно осветеното пространство се увеличава и ние разбираме,че това е плетеница от парцали, в края на въже, плаващо в пенливата диря на кораб. Естетическото въздействие на този образ се дължи отчасти на липсата на лесно разпознава насоченост на това "събитие". Това което засилва чувството на несигурност е звукът от ударите на обекта в невидимото желязно тяло на кораба. Ехото звучи като биене на барабан, но равномерният ритъм напомня биенето на човешко сърце. Така зрителят се носи по несигурната на граница между неорганичното и органичното.
В края на видеото, обектът излиза от фокус и е погълнат от пяната около него. Образът е замъглен, но всепроникващото туптене продължа на фона на отново потъналият в тъмнина екрана.