06,00 мин, 2009

Все преследва ни светът; бързаме под  срок
губим или пък печелим, и пилеем ценни сили;
Няма я Природата в нашите жили;
В дан дадохме сърцата си, печален влог!
Уилям Уърдзуърт (1807)


Това постромантическо видео насочва вниманието ни към очевидния сблъсък и възможното напасване между света на човека и света на природата.
Мозайката от движещи се образи оставя у зрителя усещането за разпокъсаност и преливане. Всеки образ е затворен в собствения си кадър, но постепенно става ясно, че кадрите са фрагменти в една логически подредена структура.
Докато един след друг кадрите се изнизват към горния ляв край на екрана, последвани от нови кадри, които навлизат в долния десен ъгъл, виждаме как човешкото присъствие в тези природни пейзажи става все по-осезаемо: чистият хоризонт, зеленото поле и синьото море от началните кадри са изместени от високи блокове и небостъргачи, които на свой ред отстъпват пред потайностите на индустриални зони. Движението отдясно наляво навежда на мисълта за регрес.
В същото време завръщането на вече видени образи, както и появата на природни пейзажи сред градските гледки, ни кара да мислим, че процесът не е непременно необратим и че все още е възможно обручание между човека и природата.
Музикалният фон, изграден върху микс от наподобявщи чуруликане звуци и повтарящ се електронен ритъм, засилва внушението, че двата свята могат да се съберат.